сряда, 3 април 2013 г.

Какво трябва да знаем за гласуването?


Кога са изборите? 
На 12 май българските избиратели ще гласуват за 42-ро Народно събрание.

Това са третите предсрочни парламентарни избори в най-новата история на България след служебните правителства на Стефан Софиянски (1997 г.) и на Ренета Инджова (1994-1995г.)
Гласуването започва в 7 ч. и продължава да 20 ч. Законът позволява времето за подаване на гласове да бъде удължено, най-много до 21 ч., ако в края на изборния ден пред някоя секция има опашка от желаещи да пуснат бюлетини.

Кой има право да гласува?
Всички български граждани, навършили 18г. към изборния ден включително, с изключение на поставените под запрещение и на изтърпяващите наказанието лишаване от свобода. Могат да пускат бюлетини и българите, които живеят временно или постоянно зад граница, ако там има открита секция.

Къде се излагат избирателните списъци и какво пише в тях?
Това са списъците на гражданите с право на глас. Съставят се от общинските администрации поотделно за всяка избирателна секция. В тях се вписват имената на избирателя по азбучен ред и постоянният адрес. Графите за вписване на единния граждански номер и на вида и номера на документа за самоличност трябва да останат празни, защото това са лични данни.

Избирателни списъци се съставят и в лечебни и здравни заведения, почивни домове, домове за стари хора и др., както и на плавателни съдове под българско знаме от ръководителя на заведението, дома, съответно от капитана на плавателния съд. Списъци се съставят и от ръководителите на местата за лишаване от свобода и задържане под стража. В тях се включват лицата, по отношение на които няма влязла в сила присъда.

Всеки избирател може да поиска отстраняване на непълноти и грешки в избирателния списък с писмено заявление до кмета на общината или района или кметството, което трябва да подаде най-късно седем дни преди изборния ден.

Какви са бюлетините и как се попълват?
Бюлетината за парламентарните избори е бяла обща (интегрална) и в нея са изписани имената на партиите и коалициите, както и първите трима в листите кандидати.

Избирателят отбелязва избора си задължително със знак Х със син химикал. Хиксът не бива да излиза от границите на квадратчето пред името на кандидата за президент, кмет или общинска листа. Не бива и да прилича на знака плюс (+), иначе бюлетината ще бъде отчетена като недействителна.

Гласуване по постоянен и настоящ адрес
Избирателите се вписват в списъците за гласуване според постоянния си адрес.

Законът обаче предвижда възможност гласоподавателите да пуснат бюлетина и по настоящ адрес, ако той е различен от постоянния им. За целта в 14-дневен срок преди изборите - 27 април, трябва да заявят това си желание в общината по временната им адресна регистрация, за да бъдат отписани от единия избирателен списък и дописани в другия.

Гласуване в чужбина
Българите в чужбина ще могат да гласуват само за партия или коалиция.

Сънародниците ни зад граница могат да заявят до 11 априлжеланието си да гласуват извън България пред дипломатическото или консулското представителство на страната в съответната държава, в която се намират.

Възможностите за подаване на заявленията са саморъчно подписано и подадено лично в мисиите ни зад граница или чрез електронно заявление през интернет страницата на Централната избирателна комисия (ЦИК). Постъпилите електронни заявления ще се публикуват незабавно на интернет страницата на ЦИК, след което информацията ще се изпраща до Външно министерство.

Там данните ще се обобщават и ще се изпращат на съответните дипломатически и консулски представителства за вписване на избирателите в списъците. Тези, които не са вписвани, могат да обжалват това пред ЦИК в срок до три дни от публикуването на списъка. Тя пък има 3-дневен срок за решение, което се обявява незабавно и не подлежи на обжалване.

В едно заявление може да е вписано само едно лице. В заявлението задължително се посочват имената по паспорт, лична карта или военна карта (само за военнослужещите), единният граждански номер, адресът на пребиваване в съответната държава, постоянният адрес в България и населеното място, в което желае да гласува.

Там, където България няма дипломатическо или консулско представителство, избирателни секции се образуват при наличие на съгласие на приемащата държава и на не по-малко от 100 избиратели, подали заявления, че искат да гласуват. В населените места, където има дипломатическо или консулско представителство, избирателни секции се образуват при наличие на не по-малко от 20 избиратели.

Ако български гражданин зад граница не е включен предварително в избирателните списъци в съответната държава, в която живее, но има право да гласува, може да бъдете вписан от секционната избирателна комисия на място.

Когато срокът за валидност на паспорта или личната карта на избирателя е изтекъл, той се допуска до гласуване, ако представи удостоверение, издадено от дипломатическо или консулско представителство на България, че е подал заявление за продължаване на срока на валидност или за издаване на нов паспорт или лична карта.

Как гласуват студентите и учениците?
На изборите за парламент студентите - редовно обучение, и пълнолетните ученици могат да гласуват в секция по избор в населеното място, в което учат. Нужна им е ученическа карта или заверена студентска книжка плюс документ за самоличност. На място в избирателната секция те попълват декларация, че няма да гласуват и на друго място и носят наказателна отговорност, ако нарушат забраната.

Как гласуват хората с увреждания?
Избирателите с трайни увреждания могат да заявят в срок до 27 април преди изборите желание да гласуват в подвижна урна. Хората с влошено зрение или тези, които не могат сами да отбележат вота си в бюлетината, имат право на придружител в тъмната стаичка. Един човек обаче не може да е придружител на повече от двама избиратели.

Колко време продължава предизборната кампания?
Предизборната кампания продължава малко по-малко от месец - от 12 април до 10 май. На 11 май агитацията е забранена, тъй като е ден за размисъл.

По време на кампанията кандидатите, партиите и коалициите и инициативните комитети могат да изготвят и разпространяват плакати, реклами, обръщения и други агитационни материали. На всеки агитационен материал задължително трябва да е отбелязано от чие име се издава, а на не по-малко от 10% от него е задължително да е видима информацията, че купуването и продаването на гласове е престъпление. В аудио- и видео агитационните материали тази информация се съдържа като недвусмислено и разбираемо гласово послание.

Агитационните материали се поставят на определени от кмета места, а на сгради и огради - с разрешение на собственика или управителя на имота. Забранено е използването на държавния и общинския транспорт за предизборна агитация, както и унищожаването на законни агитационни материали до края на изборния ден. Партиите са длъжни да почистят разлепените плакати до три дни след гласуването.

В деня на изборите - докато ЦИК на обяви края на гласуването, е забранена агитацията, както и огласяването на социологически прогнози за резултатите.

Законът забранява 24 часа преди началото на изборния ден и до края му огласяването "под каквато и да е форма" на резултати от допитвания за гласуването. това означава, че традиционните в последните години забавни класации, чрез които медиите следяха изборните резултати в реално време, са забранени.

Източник

Няма коментари:

Публикуване на коментар