сряда, 3 април 2013 г.

Димитър Абаджиев: Удариха Борисов, след като стана мотор на Набуко



- Г-н Абаджиев, работното ви място е във Виена, защо сте в София? В предизборната кампания ли участвате?


- Не, просто във Виена има великденска ваканция. Освен това участвам в поредица срещи с представители на служебното правителство във връзка с проекта "Набуко", който в момента е в решаваща фаза. Според мен неговото реализиране е част от енергийните и геостратегическите приоритети на България.

- При последното си посещение във Виена като премиер Бойко Борисов определи проекта като "жизненоважен". Защо в Европа са скептични, че "Набуко" ще се реализира?

- В края на юни консорциумът "Шах Дениз", който разработва газовите находища в Азербайджан и се състои от няколко големи компании, ще трябва да вземе решение
по кой път газът ще се транспортира към Европа.

От западната граница на Турция дали по "Набуко", който минава през България, Румъния, Унгария и стига до Австрия, или през т.нар. трансадриатически газопровод, който заобикаля България, минава през Гърция и Албания и под морето стига в Южна Италия. Затова казвам, че оставащите месеци са решаващи.

- Това едва ли зависи от България?

- Зависи, разбира се. Ние сме една от държавите, които оказват най-сериозна подкрепа, най-бързо реализираме ангажиментите си по междудържавното споразумение. България е ключова в "Набуко", защото е първата от ЕС, през която ще премине газопроводът, ние сме входната точка и подкрепата ни за проекта е решаваща.

Хубавото е, че и от предишното правителство, и от служебното се оказва много сериозна подкрепа. Това е важно за нас, защото преминаването на такъв стратегически газопровод през територията ни ще открие много работни места и най-вече ще имаме алтернативен източник на газ.

- Колко работни места ще открие "Набуко"?

- О, хиляди. Става въпрос не само за хората, които ще работят по изкопаването, поставянето на тръбите, заваряването.

Ще има много съпътстващи фирми и дейности по изграждането на газопровода, а след това страната ни може да се превърне във важен енергиен възел. През интерконекторите, т.е. връзките, които са изградени и ще бъдат изградени, от "Набуко" през България ще може да се доставя газ за Македония, Сърбия, Харватска.

- След колко години ще се случат всички тези неща?

- В случай че решението на "Шах Дениз" през юни бъде в полза на "Набуко" за Южния газов коридор, в което аз вярвам много силно, до края на 2018 г. газопроводът трябва да бъде изграден.

- Ако след 12 май дойде на власт отново коалиция БСП-ДПС, има ли вероятност да се преразгледа българското участие в "Набуко"?

- Надявам се, че няма. В момента съм в позиция, която не ми позволява да правя политически коментари, но ще припомня, че споразумението за "Набуко" е подписано от Станишев в началото на 2009 г.

Затова се надявам, че което и правителство да дойде на власт, тази подкрепа ще продължи. Разбира се, много е важно каква е визията на управлението - дали иска енергийна независимост, или зависимост от един монопол, от Русия.

Когато предстоеше България да влиза в ЕС и НАТО, стратегическите приоритети разделяха партиите на леви и десни.

Днес отношението към "Набуко" и по-скоро към енергийната зависимост е една от тези разделителни линии. Мога да кажа и друг факт - правителството на ГЕРБ беше двигателят за реализирането на този проект.

По него има много работа, екологични оценки, строителни разрешителни, газопроводът ще минава през земеделски земи, гори и т.н. Длъжен съм да кажа, че ресорните министри от това правителство много бързо решаваха всички проблеми.

Единственият премиер, който присъства на подписването на споразумението между "Набуко" и "Шах Дениз", беше Бойко Борисов. Той от самото начало се ангажира лично и неслучайно от комитета на акционерите нарекоха Борисов мотора на "Набуко"от политическа гледна точка, разбира се. Така че, ако има спорове кой е десен и кой е ляв, мисля, че тази позиция на бившия премиер ясно го позиционира в десния политически спектър.

Хубавото е, че има приемственост в политиката към "Набуко", президентът Плевнелиев, с когото се срещахме, премиерът Райков и министрите от служебния кабинет оказват бързо и ефективно съдействие.

- Преди назначаването на Марин Райков вашето име се завъртя за служебен премиер. Защо отказахте?

- Не са ми предлагали, затова не е имало нужда да отказвам.

- Как ще коментирате твърденията на бившия главен прокурор Никола Филчев? По негово време вие бяхме зам.-председател на СДС. Вярно ли е, че Костов е майсторът на незаконното подслушване, че Елена Костова и съпругата на Атанас Атанасов са титуляри на банкова сметка в Япония, в която имало партийни пари от САЩ?

- В интерес на истината всичко това съм го чувал още тогава от самия Никола Филчев, но не бих желал да коментирам. В момента не съм политик и изказванията ми може да се тълкуват превратно.

- Но аз ви питам не за международната, а за вътрешната политика?

- Мога да ви отговарям като гражданин и наблюдател.

- При срещите си с министри и с други политици не обсъждате ли предстоящия вот например? Компроматната война?

- Контактувам с политиците единствено заради конкретните задачи, които стоят пред "Набуко".

- Имате ли прогноза за изборите? Какви са шансовете на Костов, Сидеров и Яне Янев според вас?

- Много е трудно да се правят прогнози, признавам. У хората се е натрупало огромно напрежение. За 23 години не можа да се изгради доверие между политиците и обществото, 
независимо че всъщност политическата класа се подмени, при това два пъти. В ГЕРБ над 95 процента бяха нови лица през 2009 г., при царя също през 2001 г.

Въпреки това остава впечатлението, че политиците са в някакъв техен паралелен свят, някъде далеч. Според мен ще спечелят тези, които покажат, че са чули исканията на протестиращите. Като гражданин и политик аз винаги съм бил в десния политически сектор и не мога да не изразя надежда, че доверието ще бъде спечелено от десните.

- Искате да спечели ГЕРБ?

- Както казах, като член на ЕНП и като действия поне по отношение на енергийните проекти ГЕРБ се прояви като дясна партия. Аз съм по принцип за това да има дясноцентристко мнозинство. Но да се върнем на темата за протестиращите - в България много често се случва на основата на естествения и справедлив гняв на хората определени лица, даже и чужди държави да прокарват свои интереси.

- Имате предвид слуховете, че от "Газпром" са финансирали продължаването на протестите в България?

- Факт е, че се използваше обществената енергия. Например при протестите срещу шистовия газ. Прави впечатление, че протестите срещу предишното управление започнаха непосредствено след силната подкрепа на Борисов за "Набуко" и решението да се спре АЕЦ "Белене".

Не казвам, че самите протести не са били справедливи, напротив. Много често обаче обществената енергия може да се използва от определени кръгове за постигане на други цели, без самите протестиращи да подозират за това.

- Какви по-точно са "другите цели"?

- По отношение на енергетиката е очевидно, че в политиката се сблъскват две диаметрално противоположни концепции - едната е да продължим енергийния монопол на Русия, другата е да постигнем относително независима енергийна система.

Със сигурност има среди, които се опитват да канализират обществената енергия и се надяват следващото правителство да не допусне да се разбие руският монопол. Тук е мястото да подчертая, че не е добре да има какъвто и да било енергиен монопол, защото така България се поставя в огромна зависимост.


Няма коментари:

Публикуване на коментар