Върховна касационна прокуратура е образувала пет наказателни производства за нарушения в енергетиката. Едно от тях е срещу Националната електрическа компания (НЕК), която през последните 10 г. е произвеждала излишна електроенергия, което е довело до непрекъснати загуби за държавата, съобщи прокурор Борислав Джамбазов. Другите са за нарушения на шефа на НЕК, МИЕТ, ДКЕВР и ЧЕЗ.
Проверката в ДКЕВР започна на 12 февруари, месец по-късно - и в НЕК, а на 26 февруари - и ЕРП-тата - „ЧЕЗ-България”, „EVN-България” и „Енерго-про”. Те бяха проверявани от прокурори и данъчни служители. КЗК започна анализ на сектор енергетика. Експерти от ЕС ще подпомогнат проверката.
На 29 март докладите на проверяващите екипи са обединени в общ доклад, обясни на пресконференция днес главният прокурор Сотир Цацаров, цитиран от "Фокус". В докладите няма класифицирана информация.
"Проверката не е удар върху чуждестранните инвестиции. Това са трупани проблеми 10-15 г., а резултатът от всичко това се отразява на потребителя", поясни обвинител номер 1.
Прокуратурата дълбоко е навлязла във водите на енергетиката, коментира зам.-главният прокурор Борислав Сарафов. Пет наказателни производства са образувани за нарушения в енергетиката.
Първото е срещу длъжностни лица от ДКЕВР, издали разрешение в полза на ЧЕЗ. Няма мотиви и фактически основания за временната цена за достъп до електроенергия.
Първото е срещу длъжностни лица от ДКЕВР, издали разрешение в полза на ЧЕЗ. Няма мотиви и фактически основания за временната цена за достъп до електроенергия.
Второто дело е за непотърсен дивидент. Държавата е ощетена за две години от служители в МИЕТ, които не са потърсили правата й като акционер. Страната ни има 31% от дружеството и толкова е дивидентът, който й се полага.
Третото дело е срещу служители в НЕК за десетгодишен период заради договорите с "ТЕЦ Марица Изток" - 1 и 3.
Следващото е срещу Михаил Андонов като ръководител на НЕК и БЕХ за това, че е ощетил държавата със 189 000 лева и сключил неизгодни договори.
Последното дело е за близо 400 договора в ЧЕЗ предимно за обществени поръчки."Действия на представители на НЕК са довели до договаряне на неблагоприятни клаузи идо загуби за компанията. Дори след влизането на страната в ЕС, договорите на компанията не могат да се прекратят и България ще продължава да търпи негативи", отчете Борислав Джамбазов, цитиран от bTV. Проверката на екипa му обхваща НЕК, ТЕЦ "Марица Изток" 1 и "Марица Изток" 3.
По думите му НЕК в момента изкупувала ток на цени, по-високи от допустимите.
През годините електроенергията досега се е оскъпила между 10 и 25% от сключването на договорите с ТЕЦ-овете "Марица".
Такава прогноза - за поскъпване на тока, е направена през 2000 г. пред Министерски съвет, но НЕК не предприела никакви мерки. Договорите засягат 15-годишен период, като той започва от 2009-а за едната централа и от 2011 г. за другата.
По споразумения и допълнителни договорки НЕК се задължава да изкупува 100% от електроенергията, независимо от нуждите на пазара, обясни Джамбазов.
Проверката е установила още, че ДКЕВР не е съставила актове за нарушения на ЕРП заради това, че не са отчитали тока на всеки 30 дни, заяви зам.-главният прокурор Камен Михов, цитиран от БТА.
Не е упражнен и адекватен контрол върху разходите, които ЕРП са декларирали.Комисията на практика е одобрявала по-високите разходи. Занижен е бил и контролът за разходите от страна на ЕРП.
Недостатъчен е бил контролът по качеството на тока.
Липсвал механизъм за контрол на жалбите на хората. От над 4000 жалби срещу ЧЕЗ са разгледани малко над 1000. Все още няма съставен нито един акт за нарушение от ДКЕВР срещу ЕРП въпреки препоръките на прокуратурата, изтъкна Михов.
"Има предложение до ДКЕВР за процедура за отнемане на лиценза при неизпълнение на задълженията на дадено дружество. В този случай комисията е бездействала и затова прокуратурата е взела мерки, но тя не може да иззема лицензи. Трябва да се има предвид, че ДКЕВР разполага с широк кръг от правомощия да контролира енергетиката. Според нас на този етап тя действа като неефективен регулаторен орган", критикува зам.-главният прокурор.
МИЕТ пък не се е възползвало от механизмите, с които разполага, и има престъпление по упражняването на контрол от държавата като акционер в "ЧЕЗ Разпределение България" и "ЧЕЗ Електро България", отчете прокурор Нели Златкова. Неразпределената печалба на ЧЕЗ до 31 декември 2012 г. е почти 600 млн лева. МИЕТ не е взела дивидентите си, цитира я БТА
В ЧЕЗ е установено, че външните услуги са най-голямото перо от разходите на дружествата. Част от тези дейности са предоставени за изпълнение от дружествата на ЧЕЗ. Договорите са за услуги, за избор на доставчици, за оборудване.
"ЧЕЗ Разпределение България" и "ЧЕЗ Електро България" са предоставили на "ЧЕЗ България" ЕАД по-голяма част от тези дейности, а компанията е преразпределяла тези услуги на трети дружества. Сключени са и договор за предоставяне на услуги свъзнаграждение малко над 464 милиона лева; договор за общи условия - 340 мнн. лв. и договор за избор на доставчици - 9,9 млн. лева. Това вероятно е нарушение на лицензията", коментира още Златкова.
Според проверката тези договори са се отразили на цената на тока.
От 143 договора за обществени поръчки за проверка на случаен принцип били избрани няколко. Установено е, че има опити за заобикаляне на Закона за обществените поръчки.
При EVN прокуратурата не е установила данни за нарушения, каза зам.-градският прокурор Роман Василев. По думите му дружеството добросъвестно е отчитало сумите за технологичните си разходи. Средно то е 12%, при допустими 15 от ДКЕВР.
При "Енерго-про" договарянето на дейности от трети лица разходът е паднал с 30 млн. Има данни за нарушаване на Закона за обществените поръчки, но всички обществени поръчки са сключени след съгласуване с ДКЕВР, добави прокурорът.
Няма коментари:
Публикуване на коментар